Сара - Един Говорещ бухал е по-ценен от хиляди слова ...

Сара и Соломон

Соломон: “Престори се на красив скъпоценен камък, аквамарин, като красивия син океан. Малко по малко, заради излагането ти на елементите в твоята заобиколна среда, лекото покритие от прах и втвърдената вода, заглушават красотата на това, което си. И заради това неестествено покритие, не виждаш толкова ясно, както преди, и другите също не могат да те видят ясно. Но с малко усилие, можеш лесно да премахнеш неестественото натрупване на утайка, и тогава можеш да го излъскаш, докато заблести по-ярко отвсякога – и да се почувстваш по-прекрасно отвсякога.

И ако си седиш в това ясно и добре-чувстващо-се място, е лесно да го разбереш – много по-лесно, отколкото ако седиш на некомфортно място.

Но само за момент си представи, че седиш тук с множество различни мисли, преминаващи през ума ти: Ти са младо момиче, което седи в къщата си на дървото, и чака приятелите си да дойдат. Но вместо да ти е леко на сърцето и в яснота, както си днес, представи си, че ти тежат много неща, нещо като утайката от скъпоценния камък. С други думи, любимият ти учител днес напуска училището и ти се чувстваш зле от това. Видяла си момчетата да се карат на паркинга и се тревожиш, че може да ескалира в нещо наистина сериозно, като нещата, които гледаш по телевизията. Чула си баща ти да се оплаква от шефа си вчера след вечеря, и осъзнаваш че напоследък той не си прекарва много добре на работа. Чула си, че приятелката на майка ти е много болна, и се чувстваш зле за нея, и дори ти самата се чувстваш малко уязвима. Можеш ли да почувстваш как с всяка нежелана ситуация, върху която размишляваш, радостта ти се заглушава още малко и още малко?

Сега, вземи решение: “Мога да мисля за напускащия учител по-късно, но засега смятам да си спомня любимото ми нещо, свързано с него. Може и да ми се иска нещата с момчетата, каращи се на паркинга, да бяха различни, но засега, мисля че просто ще си гледам собствената работа и ще счета, че те разрешават нещата по техния си начин. Желая им добро! Искам баща ми да бъде щастлив на работа, но всичко това зависи наистина само от него, и съм сигурна, че не се нуждае от помощта ми, за да намери решение. Той винаги намира решение. Искам приятелката на майка ми да бъде добре, но тревогата ми изобщо не помага. Мисля, че ще оставя това на семейството ѝ или на докторите, или на ангелите, или на нейния собствен Соломон.

Ако останат каквито и да било тревожни мисли, просто си кажи: “Наистина не съм длъжна да мисля за това сега. Може би по-късно, но не точно сега.” Опитай се да си представиш как освобождаваш всяка една тревожна мисъл, една след друга. И друга, и друга, и друга. И с всяко освобождаване се чувстваш малко по-лека, и по-ведра, и по-щастлива. Докато накрая, без изключение - си позволиш да бъдеш ведрата, ярка, щастлива личност, която съвсем естествено си.

Всичко, което прави живота ти по-малко от щастлив, е защото ти, независимо дали го съзнаваш или не, се държиш за нещо, което заглушава щастието. Когато си ядосана. . . ако просто успееш да го освободиш, ще почувстваш незабавна радост. Когато си тъжна. . . ако просто успееш да го освободиш, ще почувстваш незабавно щастие. Когато имаш главоболие. . . ако просто успееш да го освободиш, ще се почувстваш прекрасно незабавно.

Всеки път, в който се чувстваш по-малко от щастлива, е защото си събрала някои тревожни мисли, и продължаваш да ги носиш със себе си.

Можеш да спреш веднага – и да ги оставиш на земята.”

Сара се усмихна. Всичко, което Соломон казваше, правеше толкова много смисъл за нея. И, в своят ясен, приятно-чувстващ-се момент, тя се зачуди защо изобщо някой би носил нещо със себе си, от което не се чувства добре. 

Соломон: “Ех, сладко момиченце, ще си поговорим отново по-късно. Наслади се на този прекрасен следобед!”

Соломон изглеждаше по-лек от въздуха, когато почти безшумно, отлетя от платформата към далечината. Сара се усмихна, гледайки лекотата, с която Соломон се движеше в небето. “Точно така се чувствам и аз!”, произнесе тя звучно, “Обичам те, Соломон.” 🌸💕